На 24 март 2021г. Министерски съвет прие Националната стратегия по миграция на Република България 2021-2025. Една от ключовите разлики с предхождащия стратегически документ в тази сфера е премахването на „убежище“ и „интеграция“ от заглавието и липсата на систематична дискусия по тези теми в текста. Стратегията поставя основен акцент върху управлението на законната миграция и противодействието на незаконната миграция чрез политики по връщане и сътрудничество с трети страни. Макар да отчита човешките права и достойнството на мигрантите и търсещите закрила, документът не обсъжда осигуряването на достъп до територията на страната като необходима предпоставка. Липсва напълно и визия за механизъм или процедура, които да запълнят съществуващия правен вакуум по отношение на хората без документи.
Стратегия 2021-2025 се стреми да обхване всички възможни страни на комплексен феномен като миграцията, но често за сметка на вътрешната съгласуваност и изчерпателност на текста. Както настоящата така и предходната стратегия , например, подробно дискутират мерки в подкрепа на българските граждани живеещи и работещи в чужбина. Макар темата безспорно да има отношение към свободното движение и законната миграция, специфичната ситуация на сънародниците ни зад граница следва да се обособи в отделен стратегически документ и по възможност да се обедини с приетата, но необновявана, Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света от 2014г. Темите за непридружените деца и интеграцията, от друга страна, са поместени в раздел „Свободно движение, законна миграция и интеграция“. По този начин, обаче, се губи смисловата връзка както с обсъждането на процедурата за предоставяне на закрила, така и с факта, че децата и получилите закрила са носители на права като такива.
Самата дискусия относно непридружените деца-чужденци съдържа неточни твърдения и анализ. Според стратегията забраната за връщане на деца може не винаги да е в най-добрия интерес на детето и да играе ролята на притегателен фактор, а забраната за задържане да възпрепятства националните власти при вземане на всички необходими мерки за осигуряване на връщането. Подобно тълкуване на правните принципи е превратно. Задържането на непридружени деца, независимо от мотивите, е забранено в националното законодателство, в синхрон с международните стандарти, а решението дали връщането в страната на произход е в най-добрия интерес на едно дете не може да се влияе от общи съображения във връзка с управлението на миграцията. Както, обаче, отбелязва и Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в коментарите си по стратегията, в България все още липсва механизъм за оценка на най-добрия интерес при определянето на трайни решения спрямо непридружените деца. Липсва и механизъм за оценка на условията на приемане в страната на връщане. Стратегията, в заключение, препоръчва създаването на междуведомствена група, която да предложи решения относно алтернативното настаняване на деца-чужденци извън РПЦ като пропуска да отчете, че две такива работни групи не успяха да приемат разработвания Координационен механизъм за взаимодействие между институциите и организациите за гарантиране правата на непридружените деца чужденци.
Разделът посветен на интеграцията в Стратегия 2021-2025 е изключително кратък и споменава Наредбата за интеграция на чужденците и действащото законодателство за социално включване и недискриминация. На практика в България няма действаща интеграционна програма от декември 2013г., а приетата през 2017г. наредба е трудна за приложение, тъй като възлага отговорности и правомощия на общините без финансово обезпечаване. Стратегията предвижда, че изпълнението на политиката по интеграция ще се подпомага от Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, както вече се случва чрез инициативите в тази насока на Район „Витоша“ и Район „Оборище“ на Столична община. Сътрудничеството на неправителствените организации и местните власти с финансова подкрепа от европейските фондове не може да компенсира липсата на устойчива и ясна държавна политика в сферата на интеграцията. Както ВКБООН припомня, интеграцията на лица с предоставена международна закрила е част от тази закрила.Темата за интеграцията е на дневен ред и в ЕС, където през ноември 2020г. Комисията представи новия План за действие за интеграция и включване, който се ръководи от принципа за включване на всички и отчита приноса на мигрантите при справянето с пандемията от Ковид-19.
Предложената стратегия не отчита, също така, че принудителното настаняване в специалните домове за временно настаняване на чужденци е приложимо единствено като крайна мярка. Документът изтъква, че България поддържа постоянен капацитет за настаняване на незаконно пребиваващи чужденци, който дори е надграден с финансовата подкрепа на Механизма за спешна помощ по ФУМИ. Съгласно международните и европейски норми, задържането е крайна мярка, която се прилага след индивидуална преценка на принципите на необходимост, разумност и пропорционалност и на възможността за налагане на алтернативна мярка. През 2016г. допълнителни обезпечителни мерки бяха въведени в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), но тяхното приложение остава ограничено на практика. По този начин задържане в СДВНЧ се прилага по презумпция спрямо всяко лице, което по една или друга причина е загубило правото си на пребиваване.
Както отчита и ВКБООН, липсата на възможност за издаване на временно разрешение за пребиваване на територията на страната е допълнителната пречка пред прилагането на алтернативи на задържането. Много хора не могат да бъдат върнати в страната си на произход по ред правни, практически и технически причини, дори след изтичане на максималния срок за принудително настаняване. Въпреки това, стратегията не предвижда възможност за предоставяне на разрешително за пребиваване по хуманитарни причини (чл. 6, Директива 2008/115) и по този начин оставя неуредена ситуацията на много мигранти. Напълно липсва и визия за установен законов механизъм, който да коригира съществуващия правен вакуум по отношение на хората без документи с висока степен на уседналост и интеграция. По този начин България нарушава и задълженията си по Директива 2008/115, която изисква хората, които подлежат на връщане да имат достъп до основни права (чл. 14).
За разлика от предходната стратегия, новоприетата не отчита важността от осигуряване на възможност за достъп до територия и подаване на молба от лица, които имат нужда от международна закрила. Властите все повече разчитат на неформални споразумения по модела на Изявлението на ЕС и Турция от 2016г., които не могат да бъдат оспорени в съда, за да ограничават достъпа до територия и процедура на търсещите закрила. Докладът АИДА за 2021г. посочва, че турските власти до голяма степен пренасочват миграционния натиск от българската към гръцката граница вследствие на договорка между София и Анкара. Отпадането на гаранцията за достъп до територия от стратегията е притеснително и предвид засилената роля на Фронтекс при охраняване на външните граници на Европейския съюз и текущите разследвания за участието на агенцията в операции за отблъскване на бежанци и мигранти.
Не на последно място, Стратегия 2021-2025 беше приета без смисленото участие на гражданското общество. Въпреки неколкократни заявки за експертно участие от страна на ЦПП – Глас в България и Фондация за достъп до права (ФАР), стратегията бе изготвена без участието на представители на неправителствения сектор, в разрез с добрите международни практики. Проектният документ е публикуван на сайта за обществени консултации на 27 януари 2021г., като Амнести Интернешънъл България и ВКБООН са предоставили становища по него. Според отговорите на коментарите в Справката за отразяване на предложенията и становищата, обществената консултация представлява достатъчна възможност за обратна връзка от заинтересованите страни. В същото време, обаче, в отговор на коментар на ВКБООН се споменава, че „проектът на стратегия е в напреднал етап на приемане“, което силно ограничава възможността за принос и въздействие. Крайният вариант на стратегията, в резултат, отразява ограничен брой приоритети и перспективи, които са преимуществено тези на държавата.
