Представителство на непридружените малолетни или непълнолетни

Особеното правно и фактическо положение на децата бежанци и мигранти

Обикновено повече от половината от бежанците са деца. Децата бежанци са преди всичко деца и като такива те се нуждаят от специални грижи. Децата мигранти с нередовен статут, както и всички останали деца, са защитени от международните инструменти за защита на правата на детето, и по- специално от Конвенцията на ООН за правата на детето, която се прилага еднакво за всички деца, независимо от техния статут на пребиваване или миграция. Децата мигранти се ползват от някои допълнителни мерки за закрила поради статута си на малолетни или непълнолетни, особено когато са непридружени.

Настоящият информационен документ има за цел да очертае по обобщен начин правната рамка на Организацията на обединените нации (ООН) и Европейския съюз (ЕС) в областта на правата на непридружените малолетни или непълнолетни бежанци и мигранти, както и да направи преглед на развитието и текущото състояние на релевантната правна уредба в Република България.

Правна уредба по международното право

Конвенцията за бежанците от 1951 г. и Протоколът от 1967 г. (за статута на бежанците) установяват стандарти, които се прилагат еднакво за децата и възрастните. В член 22 от Конвенцията за бежанците се определят стандарти, които са от особена важност за децата:

а) бежанците трябва да бъдат третирани еднакво с гражданите на държавата по отношение началното образование и;

б) трябва да бъдат третирани възможно най-благоприятно и във всеки случай не по-малко благоприятно от чужденците, които не са бежанци, що се отнася до средното образование.

Основният правен инструмент за закрила на децата в международното право е Конвенцията за правата на детето (КПД). В нея намира уредба и въпросът за правата на непридружените малолетни и непълнолетни лица, търсещи закрила. Член 22, параграф 1 от КПД задължава държавите – страни по Конвенцията, да гарантират, че търсещите убежище или международна закрила деца, независимо дали са придружени или непридружени, получават подходяща защита и хуманитарна помощ при упражняването на правата си по Конвенция и другите международни документи за правата на човека.

Общите коментари на Комитета по правата на детето, които са по-тясно свързани с непридружените деца в светлината на принципа за най-добрия интерес на детето, са по-конкретно Общ коментар № 6 от 2005 г. относно третирането на непридружени и отделени от семействата си деца извън държавата им по произход и Общ коментар № 13 от 2011 г. относно правото на детето на свобода от всички форми на насилие.

Правна уредба по правото на ЕС

Минималните стандарти за третирането на всички търсещи убежище лица, включително непридружените малолетни и непълнолетни лица, и за разглеждането на молбите за убежище в целия Европейски съюз, както и правилата относно общите понятия и критерии за хармонизиране на тълкуването и прилагането на законодателството в областта на убежището, са предмет на законодателна рамка, наречена Общата европейска система за убежище (ОЕСУ).

Преработената Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила въвежда ключови разпоредби относно непридружените малолетни и непълнолетни лица, търсещи международна закрила. По-специално тя съдържа легална дефиниция на понятието „непридружен ненавършил пълнолетие“ и поставя тези лица в категорията „уязвими лица и на кандидати със специални потребности за приемане“. Освен това тази директива въвежда забрана за задържане на тези деца (освен при изключителни обстоятелства), както и задължението за назначаване на представител на непридружения ненавършил пълнолетие, за да може той да се възползва от правата и да изпълнява задълженията си по тази директива.

Други релевантни инструменти на правото на ЕС относно правата на мигрантите са например Директива за процедурите за убежище (2013/32/ЕС), Регламент „Дъблин“ (ЕС) № 604/2013, Директива относно признаването (2011/95/ЕС), Регламент (ЕС) № 492/2011, Директива за свободното движение (2004/38/ЕО), Директива 77/486/ ЕИО на Съвета относно образованието на децата на мигриращи работници, Директива относно събиране на семейството (2003/86/ЕО) и др.

Националната правна уредба

История

Правилата относно представителството и правната помощ за непридружени малолетни или непълнолетни лица, получили или кандидатстващи за международна закрила, се съдържат в член 25 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). От приемането на закона през 2002 г. разпоредбите на посочения член са изменяни общо 4 пъти – през 2005 г., 2007 г., 2015 г. и 2020 г. По-долу е представен кратък анализ на последните две изменения.

Измененията от 2015 г.

През 2015 г. беше прието изменение, по силата на което общините бяха упълномощени да действат като законни представители на непридружените малолетни и непълнолетни. Това законодателно решение бе силно критикувано поради две основни съображения.

На първо място общините не разполагат с квалифициран персонал, притежаващ необходимите знания, опит и умения, за да могат в съответствие с принципа за гарантиране на най-добрия интерес на детето да подпомагат непридружените малолетни и непълнолетни лица при упражняването на техните права и изпълнението на задълженията им.

На второ място, за един приемен център със стотици непридружени непълнолетни лица са били назначавани един или двама представители, което неминуемо възпрепятства навременността и ефективността на предоставяната помощ.

Освен това, от страна на Европейската комисия бяха установени пропуски в националната система за предоставяне на международна закрила. Критиките на Комисията касаеха осигуряване на правните и процедурни гаранции на търсещите закрила чужди граждани, с фокус върху чужденците, принадлежащи към уязвима група, и в частност по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни деца.

Измененията от 2020 г.

С измененията на ЗУБ през октомври 2020 г. беше приета съществена промяна в правилата относно представителството на непридружени малолетни и непълнолетни лица, кандидатстващи за закрила или получили такава. Задължението за тяхното представителство беше прехвърлено от общините към адвокатите, регистрирани към Националния регистър за правна помощ – регистър, управляван от Националното бюро за правна помощ (НБПП).

Съгласно тези последни изменения адвокатите представляват непридружените малолетни и непълнолетни лица не само в съответната процедура за предоставяне на убежище или статут на бежанец, но и след предоставянето на убежище или статут на бежанец. Представителство се осигурява пред всички агенции и институции, които имат качеството на заинтересовани страни при упражняването на правата на непълнолетните.

След официално искане от страна на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), НБПП назначава адвокат с индивидуално решение за всяко дете.

Измененията на ЗУБ от 2020 г. имат за цел да намалят трудностите, свързани с отсъствието на родителите на децата, търсещи закрила. Тази цел следва да се постигне чрез осигуряване на подходящо и систематично правно представителство и грижа за най-добрия интерес на децата в производствата за предоставяне на убежище и статут на бежанец, но и във всяко друго правно производство, свързано с упражняването на правата на детето. Измененията имат за цел също така да се справят с високия процент на бягства и с рисковете за безопасността, които те пораждат.

Адвокатите, които действат като представители на непридружените малолетни и непълнолетни лица, се назначават след успешното им преминаване през официалната процедура за кандидатстване. Те трябва да бъдат практикуващи адвокати, които спазват стандартите за почтеност, установени в Етичния кодекс на адвоката и в Закона за адвокатурата.

Що се отнася до квалификацията на назначените адвокати, те трябва да имат релевантен опит в областта на правото на убежище и закрилата на детето. Освен това трябва да имат езикови познания и да преминат съответните обучения (курсове на ВКБООН, програма HELP на Съвета на Европа, обучения на Българския хелзинкски комитет, Фондацията за достъп до права – ФАР) и да са положили успешно съответните изпити.

Подборът на отговарящите на условията адвокати беше извършен през 2021 г.

Развитие от 2020 г. насам

В периода 2020-2022 г. НБПП е издало общо 7712 решения за предоставяне на правна помощ на непридружени малолетни и непълнолетни лица (363 през 2020 г., 3718 през 2021 г. и 3631 през 2022 г.). През 2021 г. правна помощ и представителство са предоставени на общо 3127 непридружени непълнолетни лица от 11 различни държави. Преобладаващата част (близо 85 %) от получилите правна помощ деца са от Афганистан.

Принципи на действащата правна уредба

Представителството и правната помощ за непридружените малолетни и непълнолетни лица в България се предоставят в съответствие със следните основни принципи:

–  зачитане на основните права;

– осигуряване на съобразено с нуждите на децата производство за предоставяне на убежище;

– гарантиране на правосъдие, съобразено с интересите на детето;

– подпомагане на децата да вземат информирани решения;

– разбиране на културните различия;

– междукултурна комуникация;

– защита на правото на събиране на семейството;

– индивидуален подход (съобразяване с индивидуалните обстоятелства на непридруженото дете);

– цялостен подход.

Права и задължения на адвоката, назначен с решение на председателя на НБПП, за представителство на лице по чл. 25 от ЗУБ

Задълженията на адвоката включват той да присъства при провеждане на интервютата на търсещия закрила, като има право да задава въпроси, да прави искания и възражения, както и да излага съображения. При наличие на обстоятелства за събиране на семейство адвокатът е длъжен да проведе среща с детето и да го запознае с възможността да се събере с членовете на семейството си на територията на Република България, да изиска от детето необходимите документи, въз основа на които да изготвя, подписва и подава пред ДАБ молба за събиране на семейство. Адвокатът получава разпореждания и решения на ДАБ, като при необходимост изготвя писмено становище по тях. Длъжен е да обжалва индивидуалните административни актове на ДАБ, които не са в интерес на представлявания, както и да представлява детето във всички производства пред ДАБ и други административни органи, както и пред съда.

Aдвокатите представляват непридружените малолетни и непълнолетни лица не само в съответната процедура за предоставяне на убежище или статут на бежанец, но и след предоставянето на убежище или статут на бежанец. Представителство се осигурява пред всички агенции и институции, които имат качеството на заинтересовани страни при упражняването на правата на непълнолетните.

Правата на адвоката включват възможността да откаже да даде съгласие, ако прецени, че това не е в интерес на детето, като следва да обоснове отказа си писмено. При отказ за предоставяне на закрила той представлява детето пред съответните органи. Също така има право да подава сигнали и жалби, в случай че служители и органи на ДАБ при МС и служители на други административни органи възпрепятстват изпълнението на задълженията на адвоката за представителство и защита на децата.

Предизвикателства пред действащата правна уредба

Понастоящем няма действащ координационен механизъм между адвокатите, социалните работници, доставчиците на здравни, образователни и социални услуги, преводачите и др. Това възпрепятства навременността и ефективността на предоставяната правна помощ и налага необходимостта от интердисциплинарен подход.

В множество случаи ДАБ е забавяла уведомяването на НБПП за необходимостта от назначаване на представител на непридружено малолетно или непълнолетно лице. В резултат на това някои непридружени малолетни или непълнолетни лица не са имали достъп до подходяща информация за процедурата за предоставяне на убежище и за своите права, и особено за правото да бъдат законно прехвърлени по силата на Регламент „Дъблин III“ в други държави от ЕС, за да се съберат с членовете на семейството си.

Препоръки

  • Специализирано обучение: Постоянно специализирано обучение на адвокатите, вписани в Националния регистър за правна помощ, за да се гарантира, че те са в течение на всички съответни закони и най-добри практики, свързани с непридружените малолетни и непълнолетни, убежището и статута на бежанците.
  • Показатели за ефективност: Създаване на показатели за ефективност за оценка на ефективността на правната помощ, предоставяна от адвокатите, включително бързина, резултати и удовлетвореност на получателите.
  • Координационен механизъм: Разработване на официален механизъм за координиране на дейностите и обмен на информация между адвокати, социални работници, доставчици на здравни услуги, образователни институции и преводачи.
  • Автоматични известия: Въвеждане на система за автоматично уведомяване на НБПП веднага след като непридружен малолетен или непълнолетен подаде молба за убежище, което ще ускори назначаването на законни представители.
  • Обучение за културна чувствителност: Въвеждане на обучение по въпросите на културната чувствителност и многообразието за всички заинтересовани страни, за да се подобри комуникацията между културите.

Изготвил: Диляна Гитева

Експерт застъпничество, Център за правна помощ – Глас в България

Център за правна помощ – Глас в България, в партньорство с Foundation for Access to Rights FAR Фондация за достъп до права ФАР и Фондация „Мисия Криле“ / Mission Wings Foundation, публикува поредица от статии за страни на произход и лични истории на бежанци и мигранти в България в рамките на “Ефективна правна помощ за бежанци и мигранти в България – продължение”. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *