…Семейството му обаче е принудено да напусне Афганистан поради нашествието на монголите, предвождани от Чингиз хан. Семейството на Руми емигрира и се отправя на дълго пътешествие през Багдад до Дамаск. Почти 800 години по-късно Руми е най-четеният поет в САЩ, истински бестселър, след като в милионен тираж са продадени негови стихове.

Подобно съдбата на семейството на Руми, много афганистанци и днес са принудени да напуснат страната си в търсене на сигурност. Афганистан се намира в състояние на т.н. асиметрична война. В асиметричната война официалните военни сили не се сражават с друга армия, а срещу различни анти-правителствени групировки, чиито членове трудно могат да бъдат разграничени поради външния си неуниформен вид от цивилното население. По своята ожесточеност, жертви и хуманитарни последици за цивилните граждани асиметричната война представлява военен конфликт.

Афганистан се намира почти 40 години в ситуация на асиметрична война. През 60-те години на миналия век в Афганистан е на власт кралят Мохамед Захир Шах, който се опитва да модернизира страната и да я отвори за света по модела на Кемал Ататюрк в Турция. През 60-те Кабул е един от най-светските градове в региона, привлекателен център за развиващото се по това време на Запад хипи движение, чиито привърженици изживяват своята свобода в Афганистан и посещават историческите места като статуите на Буда в Бамян, взривени от талибаните през 2001г. Населението извън големите градове обаче се чувства губещо от модернизацията, провеждана от краля, поради бедността, социалното неравенство и традиционния начин на живот. В края на 60-те Афганистан постепенно е обхванат от социалните леви бунтове по примера на студентските леви движения в Париж. През 1973г е извършен военен преврат срещу краля.  На власт идва неговият братовчед  Дауд Кан заедно с афганистанската комунистическа партия. Това е краят на афганистанската монархия. През 1978г властта в Кабул е изцяло в ръцете на комунистите. Дауд Кан и неговото семейство са убити. Комунистите извършват аграрни реформи и предоставят равни права на жените в Афганистан. Същевременно се извършват репресии срещу хората с различни виждания и най-вече срещу тези с религиозни убеждения. Започва военният конфликт между комунистите и муджахидините (борци), които се обявяват за Ислямска революция.

В контекста на Студената война, Съветският съюз влиза със свои военни части в Афганистан в подкрепа на комунистическия модел на управление. Десет години съветската армия се сражава срещу муджахидините. От своя страна муджахидините получават военна и финансова подкрепа от Запада и арабския свят. Един от техните предводители Ахмад Шах Масуд се превръща в легенда в западния свят, обрисуван като харизматична фигура, подобно на кубинския революционер Че Гевара. През 1989г. съветската армия се изтегля от Афганистан, а муджахидините превземат Кабул. Десетгодишната война остава след себе си 1 милион жертви сред афганистанското население. След изтеглянето на съветската армия, започват ожесточени въоръжени действия между отделните фракции на муджахидините, които не могат да постигнат съгласие за властта в Кабул. Същевременно броят на жертвите, нестабилността и хуманитарната криза проправят пътя на талибаните (ученици на исляма). Талибаните възникват като организация в бежанските лагери в Пакистан, като организацията е провъзгласена в гр. Кандахар. На фона на ситуацията на афганистанските бежанци, в лагерите се разпространява ислямски фундаментализъм. Обявявайки се за справедливост и сигурност, талибаните навлизат в Афганистан и започват да се сражават срещу муджахидините. Афганистанското население приветства присъствието на талибаните, надявайки се, че те ще възстановят стабилността в страната. Талибаните изтласкват муджахидините и превземат Кабул през 1996г. Те променят облика на Кабул за една нощ. Забраняват се телевизията, музиката, разрушени са кина, културни обекти, забранява се дори традиционното за страната пускане на хвърчила. Талибаните слагат край на гражданската война в Афганистан, провокирана от муджахидините, но отнемат свободата на хората. Болшинството от новите закони, прокарани от талибаните, засягат правата на жените. За афганистанските жени, Афганистан се превръща в затвор. Жените не могат свободно да излизат от вкъщи, длъжни са да носят бурка, не могат да следват или да работят. В противен случай те се изправени пред публично линчуване и дори смърт чрез хвърляне на камъни.

Талибаните толерират в своите структури присъствието на Осама Бин Ладен. Преди да пристигне в Афганистан, Бин Ладен, произлизащ от саудитска фамилия, бяга от Судан, където е обвинен в терористична дейност. Талибаните предоставят убежище на Осама Бин Ладен и с негова подкрепа се опитват да елиминират остатъчната съпротива на муджахидините, предвождани от Ахмад Шах Масуд. През 2001г. Масуд заминава за Европа, търсейки подкрепа от Запада. На конференция в Париж, той говори за опасността от талибаните и какво отражение върху света може да има нестабилната ситуация в Афганистан. През септември 2001г. Масуд е убит от членове на талибаните, представящи се за журналисти. Два дни по-късно на 11.09.2001г. се извършва атентатът в Ню Йорк срещу кулите на Световния търговски център. Американските военни части, подкрепяни от НАТО, влизат в Афганистан и с това поставят началото на поредното десетилетие асиметрична война в страната между силите на международната коалиция и талибаните впоследствие и срещу групировки на Ислямска държава. През това поредно десетилетие повече от 100 000 цивилни граждани са убити или ранени в Афганистан.

За последната 2019г броят на цивилните жертви надхвърля 10 000 души. Въпреки поетапното оттегляне на международната коалиция и преговорите за мирно споразумение между САЩ и талибаните, Афганистан продължава да е засегнат от немеждународен въоръжен конфликт във всички части на страната. Положението със сигурността остава непредсказуемо, като главно цивилното население носи бремето на нестихващия конфликт. След оттеглянето на чуждестранните въоръжени сили през 2014 г., обстановката в Афганистан се влошава. Талибаните продължават да завземат все повече райони, а Ислямска държава разпространява влиянието си, което още повече дестабилизира страната. 

В последните си доклади за 2020г. Мисията на ООН в Афганистан определя конфликта в Афганистан като един от конфликтите с най-много цивилни жертви в световен мащаб. Особено висок е броят на жертвите сред децата и жените, като за през първото тримесечие на 2020г.  конфликтът е отнел живота на 153 деца и 60 жени. Макар и общият брой на цивилните жертви и броят на инцидентите със сигурността да са важни показатели за интензивността на продължаващото насилие, те представляват само една страна от последствията върху цивилното население. Другата страна на конфликта е пагубното му отражение върху ситуацията с правата на човека и капацитета на държавата да гарантира правата на гражданите си.

Напредъкът относно гарантиране на правата на жените остава минимален. Жените в Афганистан продължават да бъдат изложени на сериозни ограничения в достъпа до образование, правото на свободно придвижване както и на риск от насилствени бракове и наказания за т.н. морални престъпления. Вследствие на тези тенденции нараства и процентът на случаите с жени, страдащи от депресивни състояния, като около 80% от тях завършват със самоубийство. В продължаващия военен конфликт все повече жени са и жертва на отвличания, сексуално насилие, паралелно правосъдие, позволяващо изтезания на жени заради нарушение на обществените норми. Домашното насилие остава предимно ненаказуемо, като властите същевременно продължават да преследват и арестуват жени, напуснали домовете си. Сред основните опасения при текущите мирни преговори между САЩ и талибаните е, че правата на жените ще бъдат пожертвани в името на сигурността.

Въпреки ситуацията в Афганистан, в отделните европейските страни се наблюдават съществени различия при предоставянето на убежище на афганистански граждани. Независимо от усилията за уеднаквяване на тази практика, процентите в Европа варират между  6% до 98%. В България през 2018г. едва 10% от молбите, подадени от афганистански граждани, са приключили с предоставяне на международна закрила. Един от основните аргументи при отказ за предоставяне на закрила е, че обстановката в Афганистан като цяло не предполага неизбежна опасност за живота и сигурността на кандидата. Много често историята на търсещия закрила, като например афганистански жени, бягащи от домашно насилие или принудителни бракове, се възприема като личен, социално-битов проблем, неотговарящ на критериите за международна закрила. В края на миналата година немски административен съд отправя преюдициални въпроси към Съда на Европейския съюз при каква степен на насилие и минимален брой на жертвите кандидатът за закрила не трябва да доказва, че лично и пряко е засегнат от действащия конфликт в Афганистан. В началото на 2020г. специалният представител на ООН в Афганистан заявява, че едва ли има афганистански гражданин, който да не е пряк потърпевш на конфликта.

В един от своите стихове Руми пише, че „Хубавите дни няма да дойдат при теб. Ти трябва да вървиш към тях…“ Хиляди афганистанци продължават да вървят, предприемайки дори едно опасно пътуване, в търсене на дни на нормалност, свобода и сигурност.

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С ИСТОРИЯТА НА ЕДНО АФГАНИСТАНСКО СЕМЕЙСТВО, ЧИЯТО МЕЧТА Е ДА ЖИВЕЕ ЗАЕДНО И БЕЗ СТРАХ…