Носеща името Горна Волта до 1984 г., в миналото бившата френска колония е била дом на народа моси, чиито представители живеят и до днес в териториите ѝ. След получената независимост от Франция през 1960 г. страната преживява няколко военни преврата, нестихваща бедност и безработица, имиграция, тежки сушави години, нападения от ислямски групировки, ала несъмнено най-голямата жертва, която населението, наречено буркинабе, дава, са жените.

Силата на африканските жени е пословична – горди като лъвици, винаги готови да защитят малкото си. Те са борбени, трудолюбиви, ала нежни и обичливи – олицетворение на истинска жена и майка. Сякаш не съществува нищо, което може да ги озадачи – приемат съдбата и се справят с препятствията. В Буркина Фасо, където жените имат средно по шест деца, именно те често са и главата на семейството, която трябва да полага грижи и да осигурява препитанието, особено когато са далеч от дома, принудени да бягат от набезите на различните ислямски, държавни и независими въоръжени групировки. Основният проблем обаче се корени в ниското ниво на образованост, дискриминацията към жените и липсата на възможности за работа.

Препятствията на жената бургинабе започват още от ранна възраст – в Буркина Фасо все още се прилага разпространеното в Африка женско обрязване, т.нар. генитално осакатяване. По данни на UNICEF 76 % от жените на възраст между 15 и 49 години в страната са били подложени на тази рискова интервенция, която се извършва без никаква упойка, не е медицински обоснована, често води след себе си кръвоизливи, здравни усложнения и дори смърт. Поради естеството на процеса, оцелелите жени не могат да изпитат сексуално удоволствие, робувайки на традицията, че тяхната мисия е да са морално и физически неопетнено средство за продължаване на рода. Все пак данните сочат, че 9 от 10 души в Буркина Фасо смятат, че това зверство трябва да спре, а процентът на обрязаните жени намалява постепенно. Любопитно е, че в Мали – страна, от която близо 23 000 души са намерили убежище в бежанските лагери в региона Сахел в Буркина Фасо, е най-високият процент на жени, знаещи за гениталното осакатяване, но подкрепящи го.

Друга пречка пред жената бургинабе е достъпът до хигиенни продукти и контрацептиви. За мнозина менструацията е равна на изолация от нормалния живот, не са рядкост и случаите, в които жени не знаят за съществуването на контрацептиви, в случаите, когато знаят пък, ако поискат да използват, или нямат средствата да ги закупят, или техните съпрузи не позволяват. Нерядко се налага да се заемат пари, за да си купят контрацептиви, а ако  една жена работи за минимална заплата, то контрацепцията би струвала 1/5 от месечния ѝ доход. Това води до ранни, а често и фатални бременности – Буркина Фасо е сред страните с най-висока смъртност при бъдещи родилки – една на всеки 22 губи своя живот по пътя на създаването на нов.

Образованието също бива оставено на заден план – въпреки че в Буркина Фасо то е задължително и безплатно до 16-годишна възраст, само 64% от момичетата ходят на училище, като често се налага да го напуснат заради сключването на брак и нуждата да се грижат за дома. Слабо застъпено, дори липсващо, е сексуалното образование. Амнести Интернешънъл разказва за жена на 25 години, майка на три деца, която не е знаела, че може да забременее при полов акт.

Въпреки че през изминалата година правителството на Буркина Фасо реши да вдигне минималната възраст за брак при момичетата на 18 години, проблемът с детските бракове е все още налице, като повечето жени, навършили 19 години, са омъжени и то често насила за много по-възрастни мъже.

Според доклад на Oxfam International от изминалата година близо милион жени и момичета са подложени на сексуално насилие, мъчи ги глад и липса на вода. Рискът от изнасилване от страна на мъже, част от ислямски групировки като „Група за подкрепа на исляма и мюсюлманите“ и т.нар. „групи за самозащита“, е особено висок около местата с обработваеми земи и водни ресурси. Тези групировки нападат и блокират различни селища, откъдето жените са принудени да бягат, заедно с децата си, търсейки убежище. Губейки сигурността си, те са още по-уязвими и могат лесно да станат жертва на сексуална експлоатация, проституция и дори да бъдат взети в някоя от въоръжените групировки. Към 2020 г. близо 2,2 милиона души в страната имат нужда от хуманитарна помощ, а жените, момичетата и децата съставляват 84% от принудително напусналите домовете си. Те живеят скупчени в тесни пространства, а при липсата на вода и върлуващия коронавирус, това би довело до летален край за много от тях. Една от жените настанени в град Кайа, северно от столицата Уагадугу разказва как Ковид-19 влошава драстично ситуацията, споделяйки за трудностите да си набавиш дори един бидон вода – тръгват на зазоряване, за да стигнат до водоизточник, но когато има много хора, се налага да се върнат с празни ръце, за да не изпуснат полицейския час и да останат извън лагера.

Буркина Фасо е страна с култура пъстра и ярка като дрехите на жените от Африка и топла като техните усмивки и сърца. Тя е една от многото места на картата на света, в които спокойният живот е мираж, ала най-голям ефект това оказва върху жените. Те обаче не спират да се борят, отказват да бъдат жертва в лапите на несправедливостта и са героините в своите истории. Не чакат спасение, знаят как да се справят сами. Ние само можем да им подадем приятелска ръка по пътя към свободата, сигурността и щастието.

 

Личната история на една смела жена от Буркина Фасо прочетете тук!