Нестихващите протести на жени, които режат косите си, горят забрадките си, но и на мъже, надигнали се срещу погазването на човешките права в страната, са насочени към управляващите, които  превръщат родината им в мащеха. Бунтовете и протестите, на които е свидетел целият свят, са едни от най-големите в Иран след революцията от 1979 г.

На пръв поглед всичко започна със смъртта на младата жена, която, според близките й, е била убита от силите на реда.  Нa 16 септември 22-годишната Махса Амини е арестувана на улицата от иранската религиозна полиция, която следи за спазването на строгите правила на обличане за жените. Причината – според тях носи забрадката си неправилно.  Младата жена е отведена, малко след това изпада в кома и три дни по-късно умира. Според властите в страната смъртта ѝ е настъпила заради сърдечен удар, но близките й и свидетели твърдят, че тя е била бита от полицаите.

Веднага след погребението й, в цялата страна избухнаха протести, които не стихват, въпреки силовите мерки и смъртоносните оръжия, които  официалната власт използва, за да ги потуши.

Жертвите са много и броят им продължава да расте, но заедно с това расте и потисканото недоволство и гнева на иранците срещу диктаторския режим, религиозните ограничения и бруталното погазване на човешките права не само на жените в Иран. Може би тази нелепа и жестока смърт е била последната капка в препълнената чаша с горчилката от тирания, подтисничество, грубо нарушаване на човешките права и несвобода, от която иранците са принудени да пият и преглъщат с мъка вече 40 години, откакто Иран се превърна в ислямска република, след като шах Мохамед Реза Пахлави е свален от власт.

Властите използват насилие и репресии в опит да овладеят бунтовете, но те сякаш не успяват да сломят онези, които се борят за свободата си. А гневът на кюрдския етнос в Иран, от който е и Амини, сякаш приижда като цунами. Според Iran Human Rights, най-малко 201 души са били убити по време на последните арести.

С днешна дата протестите са се разпространили в повече от 150 града и 140 университета във всичките 31 провинции на страната. Повече от 300 души са убити и 14 000 арестувани в рамките на девет седмици, посочва ръководителят на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк, който определи ситуацията в Иран като критична.

По данни на правозащитници смъртните случаи са около 400, а над 16 800 души са били арестувани. Правозащитната организация „Амнести интернешънъл“ съобщава за секретни документи, според които генералният щаб на въоръжените сили е призовал всички регионални командири към прилагане на „сурови мерки“ срещу демонстрантите. Властите в Иран екзекутираха публично вече двама антиправителствени демонстранти. Светът бе разтърсен и от убийството на  Хадис Наджафи, 20-годишна иранска жена, чийто видеоклип, в който тя е заснета без забрадка да връзва косата си на опашка и да се включва смело в демонстрацията, стана вирусен. Според съобщения, тя е била простреляна в корема, врата, сърцето и ръката.

Въпреки усилията на властите да потушат бунтовете, те все повече се разрастват. В затвора „Евин“, където се намират политически затворници избухна голям пожар. Смята се, че в затвора е избухнал бунт. Загинали са четирима затворници, а други 61 са били ранени.

Ще успее ли иранският народ?

Според публикация на Дойче Веле „С оглед на нарастващото насилие срещу демонстрантите не се знае докога те ще продължават да излизат на улиците. Но има основания да се очаква, че няма да се откажат – видимо по-малкият страх, засилването на вълненията покрай годишнината от смазването на протестите през 2019 г. и недоволството от икономиката са част от тях. Масуд Мирказеми, който ръководи бюджетната организация към правителството, обяви фискален дефицит от 34 процента. Говори се също така, че 20-процентното обезценяване на иранския риал през последните две седмици се дължи на огромните разходи на правителството за поддържане на силите за сигурност.“

В същото време иранският президент Ебрахим Раиси  настоява за твърди мерки срещу протестиращите. Екзекуцията на антиправителствен демонстрант, твърдолинейният духовник Ахмад Хатами коментира с думите: „Благодарим на съдебната система, че изпрати първия бунтовник на бесилото.“

Според международната правозащитна организация „Амнести интернешънъл“ иранските власти искат смъртно наказание за най-малко 21 души в рамките на „фиктивни съдебни процеси, целящи да сплашат участващите в народното въстание, разтърсило Иран.“

Бунтовете и протестите в Иран придобиват все по-големи мащаби и международен отклик.

Съветът на ООН по правата на човека  гласува за нова разследваща мисия, която да се занимава с потушаването на масовите антиправителствени протести в Иран. Европейският парламент излезе с предложение за Резолюция (2022/2849(RSP)) относно смъртта на Махса Амини и репресиите срещу протестиращите в защита на правата на жените в Иран.

Иранският народ извървя дълъг път към себе си и сякаш сега е по-устремен от всякога.

Властите в Иран планират да променят наказанията за нарушения при носене на забрадките, съобщава ориентираният към реформите вестник Shargh. Остава въпросът дали наистина ще има някакви промени и дали те ще отговорят на исканията на иранския народ. Опасността и несигурността дебне от всякъде.

Една немалка част от иранците тръгват по света в търсене на спасение от преследване, изтезания и убийство, преминавайки на територията на Европа и в частност България. Но биват отблъснати от границите  и в повечето случаи срещат отказ за убежище. Сякаш светът няма място за тях, но те са тук. Ако светът не може да разтвори още малко прегръдката си за тези човешки същества, що за свят е това? Що за свят сме сътворили ние всички – човеците?! Онези, които наричаме „те,“ са бащи, майки, деца – хиляди съдби, хиляди човешки същества, които търсят и се борят за изконната за всяко човешко същество свобода.

„Това, което търсиш, търси теб,“ казва персийският мъдрец Руми. Дано иранският народ и свободата се намерят.