Пристигане в България и трудностите тук

Т.Р., гражданка на Афганистан на 29г., и съпругът й С.Р., пристигат в Р. България през 2016г. заедно с малолетните си деца А.Р. и Ф.Р.; понастоящем момиченцата са на 8 и 5 години. През август 2016г. семейството подава молба за международна закрила към Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Молбите им се разглеждат по ускореното (съкратено) производство и са бързо отхвърлени като явно неоснователни от ДАБ. Следва имиграционно задържане на цялото семейство в имиграционен център (т.н. Специален дом за временно настаняване на чужденци – СДВНЧ) – подобно на затвор заведение за нелегални мигранти с тежък ограничителен режим, при който законът постановява максимален срок за задържане на придружени деца до 3 месеца, а за възрастни – до 18 месеца. След 3 месеца майката и двете малки момичета са освободени, в последствие отново върнати в СДВНЧ и задържани за още 3 месеца. След това са отново освободени, но без подкрепата на бащата, който остава задържан в СДВНЧ.

Майката е безпомощна, бездомна и оставена на улицата в София с децата си. С помощта на Международната Организация по Миграция (МОМ) Т.Р. и децата са настанени в Звено „Майка и бебе“ към Комплекс за социални услуги управляван от Фондация „Асоциация Анимус“, където адвокати на ЦПП се  срещнаха с тях за първи път. След интензивна работа със специалист-психолог от Асоциацията в продължение на няколко месеца, Т.Р. за пръв път успява да събере сили и да говори за травмиращите си преживяванията в Афганистан, свързани с принудителния брак с първия й съпруг, за системното и жестоко психическо и физическо насилие, на което е била подложена, и за произтичащите от него рискове за сигурността, свободата и здравето й.

Бежанска история

Т.Р. е принудително омъжена на 14-годишна възраст за много по-възрастен мъж от нея. В продължение на 5 години в този принудителен брак тя е била системно малтретирана чрез побой и изгаряния с вода и предмети, от които има белези по тялото и болки до настоящия момент. Но физическите увреждания са нищо в сравнение с трайните психически наранявания, с които Т.Р. се бори до днес. През 2010г. успява да избяга от първия си съпруг с помощта на настоящия си съпруг, за когото се омъжва повторно в Иран, и с когото е в момента в България. С.Р., съпругът на Т.Р. и неин спасител, напуска Афганистан, след  изпитани редица репресиите от талибаните. Първоначално семейството живее в Иран, където се ражда и първата им дъщеря А.Р. След като иранското правителство започва масови депортации на афганистански граждани обратно към Афганистан, семейството заминава за Турция, където през 2015г се ражда второто им дете, Ф.Р. От там продължават и стигат до България.

Както законодателството така и съдебната практика на Афганистан позволяват жени, напуснали домовете си да бъдат наказани с лишаване от свобода. Така нареченото „бягство от вкъщи“ е наказуемо и опитите за премахване на това наказание пред Афганистанския Върховен съд остават неуспешни, след като съдът в крайна сметка постановява, че една жена може да излезе от дома си, само когато ѝ се налага да отиде на лекар, до полицията или при близък роднина от мъжки пол. Съдът не признава дори и случаите, в които жени са принудени да избягат от домовете си поради упражнявано върху тях домашно насилие. Така, жена, станала жертва на домашно насилие, може да бъде осъдена на лишаване от свобода, ако е напуснала дома си. Жени, напуснали домовете си независимо от причините, биват върнати обратно при техните семейства от самата полиция.[1]

Повторна молба за закрила

С помощта на интензивно съдействие на няколко неправителствени организации, през август 2018г. Т.Р. успява да подаде молба и да започне повторна процедура за закрила в България, свързана с гореописаните нови за нейния случай обстоятелства. Няколко месеца по-късно повторна молба за закрила е регистрирана и за съпруга и бащата С.Р., който след 18 месеца имиграционно задържане и близо една година разделеност от семейството си, отново се събира с него. Следва близо година и половина затишие на бурите и нестабилността – разглежда се повторната им молба за закрила, всички са заедно, живеят в бежанския лагер вкв. Военна Рампа в София, децата тръгват на градина и училище, бащата започва работа, майката се стабилизира психически и стъпва бавно, бавно на краката си с помощта на специализирана помощ.

Обнадеждаващо съдебно производство пред АССГ

Следва отказ за закрила поради „обичайната“  практика на ДАБ да отхвърля болшинството от молбите на афганистански граждани – в ярък контраст с практиката в други европейски страни, където те са обикновено уважавани. За тази си политика България е сериозно критикувана от Европейската комисия. За българските компетентни власти ситуацията в Афганистан се стабилизира, икономиката и инвестиционният климат се развиват напред. В случая на афганистанското семейство ДАБ подкрепят позицията си за ситуацията с Афганистан с инсталирането на „25 водни резервоара, 30 тоалетни и 40 перални съоръжения“ в райони на страната. При това положение, според ДАБ, обстановката в Афганистан се нормализира и за семейството с двете малолетни деца няма пречка да се върнат там.

Изключително прогресивно и насърчително е последвалото съдебно производство пред Административен съд – София град (АССГ) за майката и децата. За първи път надеждата на семейството е подкрепена с положително и изключително добре обосновано Решение 6420/31.10.2019г. на АССГ. По време на съдебното производство становището на защитата бе подкрепена с експертна справка от Върховния Комисариат на Бежанците към ООН (ВКБООН)-България относно правата на жените и децата в Афганистан. ВКБООН е специализиран международен орган за мониторинг и консултиране на държавите относно защита и гаранция правата на бежанци и търсещи закрила по света.

Цитираното решение на АССГ установява изключително важни за бежанското право принципи, както и за правата и най-добрия интерес на деца търсещи закрила.

Съгласно него, в оспорвания отказ на ДАБ напълно липсват мотиви защо се отказва предоставяне на бежански и хуманитарен статут на децата А.Р и Ф.Р., как е преценен техният интерес и рисковете при евентуалното им завръщане в страната им по произход. Съдът постановява, че постъпилият социален доклад за децата е напълно формален и не обслужва целите на производството:

Липсва каквато и да е конкретика и преценка във връзка с изложеното в молбата за закрила, с нуждите на децата и наличието / или отсъствието на такъв/ на риск за техните живот и здраве при завръщане в страната по произход. Горното обуславя извод за проявен формализъм при изпълнение задълженията на социалните работници и за неразбиране същността на провежданото производство и целта на предоставяния социалния доклад.

Съдът намира, че в хода на административното производство обстоятелствата, свързани с предходния брак на молителката и произтичащите от него рискове за сигурността, свободата, здравето й и това на децата й, не са изследвани. Съдът посочва, че в оспореното решение на ДАБ липсва обсъждане кредитира ли се или не, и ако не защо, бежанската история на чужденката относно сключването на принудителен брак и упражняван физически и психически тормоз. В административния акт не е направен анализ на обстановката в страната по произход и рисковете за молителката и децата й на фона на обективни данни за значими нарушения на правата на жени и деца в Афганистан:

При наличието на данни за принудителен брак в малолетна възраст, за системен тормоз от първия си съпруг, за реално обективните последици от бягството й от вкъщи, както и за страха си от евентуално завръщане в А., административният орган е следвало да събере изрични доказателства в тази насока и да обсъди специфичната ситуация на афганистанските жени във връзка с домашно насилие, принудителни бракове и последиците от бягство от вкъщи.

 Смразяващо решение на ВАС

ДАБ, въпреки ясните насоки на съда, обжалва неговото решение, без съчувствие какво причинява тази автоматично предприемана във всички случаи стъпка на семейството. Така се стига и до последната съдебна инстанция за майката и децата – Върховен Административен Съд на Р. България. Съдебното заседание е голямо предизвикателство за изстрадалата жена. Тя за пореден път се мобилизира, бори се за живота на себе си и децата си, изправя се смело пред съдебните заседатели с надежда не за подаяние и милост, а за справедливост. Прокуратурата, чийто представител участва по право в делото, е изцяло в подкрепа на позитивното решение на АССГ. Очакването на Т.Р. и нейните адвокати е за недвусмислена разумна и обективна преценка и крайна, многоизстрадана и дългоочаквана победа. Която обаче, отново се превръща в мираж за семейството – усещане, което за съжаление в съдебната ни система е познато и за много български граждани.

ВАС излиза само след една седмица след съдебното заседание с Решение 8973/07.07.2020г., с което отменя решението на АССГ, обявява административното решение на ДАБ за отказ на закрила като законосъобразно, и приключва случая. В Решението си ВАС съвсем формално и без обосновка обявява липсата на формализъм при преценка на най-добрия интерес на детето от административния орган, като приема съвсем достатъчно за защита на този интерес наличието на чист формално назначаване на социален работник за семейството, който преценя от дистанция единствено и само дали майката и бащата добре се грижат за децата си при една единствена среща с тях. Няма аргументи от страна на ВАС преценено ли е положението на децата относно тяхната сигурност и защита на правата им при дестабилизация на родителите им в България или при евентуалното им връщане в Афганистан – държава, където те не са родени и никога не са живели, където са приети за незаконнородени и където са обречени на социална изолация, дискриминация и липса на каквато и да е сигурност. Според официалните данни на ООН само за първото тримесечие на 2020г 152 деца са убити в Афганистан вследствие на въоръжени сблъсъци между силите на централното афганистанско правителство и действащите в страната анти-правителствени групировки като талибаните и „Ислямска държава“.

Поради липса на изложение от страна на Т.Р. за травматичните й преживявания, свързани с принудителния й брак и домашното насилие, в първоначалното интервю пред ДАБ през 2016г., когато семейството влиза в България, ВАС приема, че историята за преследване на Т.Р. е НЕДОСТОВЕРНА. Напълно без мотиви остават аргументите на защитата и на АССГ, че в случай на изтезание и насилие, жертвите много трудно разкриват травмиращите за тях факти, особено когато не са имали психологическа подкрепа за това и когато все още са в стрес и несигурност. В България Т.Р. е подложена на изключителен стрес при влизането си на територията – крайно формално ускорено производство, незнание какво я очаква, последвало задържане в затворнически режим и бездомност. Едва в защитения център на Фондация “Асоциация Анимус” и след системна работа на психолог с Т.Р. тя успява, и то много трудно, да разкрие истинските причини за напускането й на Афганистан. Нуждата от такава сигурност и време за подобно разкритие е логично ясна за всеки психолог-експерт, както и за всеки разумен човек, но не и за Върховния административен съд.

Не на последно място, в преценката на ситуацията в Афганистан – не просто общата такава, а специфично относимата за положението на жената и децата й, ВАС въобще не коментира, не анализира и не обръща внимание на представената експертна справка от представителството на ВКБООН в България Афганистан е преценен за не толкова опасна държава, разбира се, с проблеми, но не и с международен конфликт, и съответно – напълно сигурна за семейството. Становище, явно противоречащо на фактите, изложени в справката на ВКБООН.

 ЦПП – Глас в България организира кампания за подкрепа на семнейството, която моблизира стотици български граждани и събра средства за да ги подпомогне да посрещнат базисните си нужди в този така труден момент. ЦПП също така сезира Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) – последната ни възможност, но решенията на ЕСПЧ отнемат години. Търсят се начини за повторно разглеждане на изключително сложния им казус и в България.

[1]               Доклад за Афганистан на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището: European Asylum Support Office (EASO), „Country Guidance: Afghanistan” от юни 2018, стр. 56.

ФАКТИ ОТ ИСТОРИЯТА И СЕГАШНАТА СИТУАЦИЯ В АФГАНИСТАН НАУЧЕТЕ ТУК.