Кралство Мароко е място, богато на вековни традиции, архитектурни шедьоври и омайни пейзажи, страната с най-вкусните мандарини. Това е земята на приказките за „1001 нощ“,  но и домът на най-стария университет в света, който се намира в град Фес и е записан в книгата на рекордите на Гинес. Университетът „Ал-Карауин“ е „най-старата съществуваща и постоянно действаща образователна институция в света.“ Основан през 859 г. от Фатима ал-Фихри, „Ал-Карауин“ е кръстен на джамията „Карауин“ в Мароко, която пък е най-старата джамия в Магреб и люлката на цивилизацията на мюсюлманските Малики.

Мароко  е земя на имперски градове като Маракеш, Мекнес, Фес. Тук е и прочутият град Казабланка. Втори по население на континента след Кайро, с население над 7 млн. души, Казабланка е икономическият център на страната. Именно тук през Вторта световна война е проведена  историческата Конференция в Казабланка. По това време градът е център на световния шпионаж, вдъхновил създаването на  култовия филм „Казабланка“ и блестящите и вечни образи претворени от  Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман.

Богатата и пъстра културата на Мароко е исторически обусловена от многото етноси и различните култури, които са оставили своя отпечатък по тези земи. Коренното население – берберите – представляват около 40% от жителите. Днес преобладават арабите, голяма част от които са потомци на арабизирани бербери. Своят принос имат и финикийците, народите, обитаващи на юг от Сахара, а също и тези от север – римляни, вандали, андалусци. В културата на Мароко са вплетени и много вероизповедания – езичество, юдаизъм, християнство и ислям.

Официален език е арабският.  Около 80% от населението говорят също и някой от трите диалекта на берберския език. Затова е важно да се отбележи признаването на берберския език (амазиг) като втори официален в страната през 2011 г. Това е първо признание на берберските племена, обитаващи цяла Северна Африка и части от Мали и Мавритания значително преди всички съвременни култури и народи. Неофициален е френският език, който се счита за универсален и се ползва широко от държавната администрация, бизнеса и др. В средиземноморските райони голяма част от населението говори испански.

Кралство Мароко е конституционна монархия, управлявана от крал Мохамед VI.

Мароко полага усилия да се доближи до модела на управление на западните страни и конституционните монархии.

Според доклад на Европейската сметна палата Мароко е на 123-о място от 189-е държави в Индекса на човешкото развитие на Програмата на ООН за развитие за 2018 г. и следователно се счита за държава със среден индекс на човешко развитие. Мароко е петата по големина африканска икономика и важен политически и икономически партньор на ЕС.

Европейските велики сили проявяват интерес към Мароко още през 30-е години на 19. век. По късно, през 1912 г., страната е разделена на френски и испански протекторат, продължили до 1956 г., когато е обявена независимостта на Мароко и са поставени основите на съвременната държава. С над 34-милионното си население Мароко е втората по население арабска държава след Египет. Мароканците са от сунитския клон на исляма. Днес страната е известна с умерената форма на исляма и относително високата степен на толерантност към други вероизповедания. Тя се определя като една от най-отворените към Запада арабски държави.

На фона на размириците в региона след Арабската пролет от 2011 г. Мароко има стабилна политическа среда. Със своята нова конституция, приета през юли 2011 г., Мароко предприема важни стъпки към политическа модернизация и отворена икономика. В тази конституционна реформа се подчертава значението на основните права и равенството между половете. Националното законодателство обаче все още не е напълно приведено в съответствие с конвенциите на ООН относно правата на човека. Например, Комитетът на ООН по правата на човека препоръчва да се премахне смъртното наказание, да се предприемат мерки за борба с насилието срещу жени, да се подобри равенството между половете, да се подобри защитата на правата на децата, да се реформира общественото образование, да се ратифицира Римският статут, с който е създаден Международния наказателен съд и да се премахне криминализирането на хомосексуализма. Мароко отхвърля повечето препоръки, свързани с правата на жените.

Според доклада на Хюман Райтс Уоч /Human Rights Watch/ от 2022 г.  Мароко използва репресивни действия срещу журналисти и критици, включително чрез очевидно политически мотивирани съдебни преследвания за криминални престъпления. В сила остават закони, ограничаващи индивидуалните свободи, включително закони, които дискриминират жените и лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица (ЛГБТ). Според същия доклад, властите продължават да възпрепятстват работата на Мароканската асоциация за правата на човека (AMDH), най-голямата независима група за правата на човека в страната.

Според доклада на Хюман Райтс Уоч семейният кодекс дискриминира жените по отношение на наследството и процедурите за развод. Кодексът определя 18 години като минимална възраст за сключване на брак, но позволява на съдиите да предоставят „изключения“ за сключване на брак с момичета на възраст от 15 до 18 години по искане на тяхното семейство. Законът на Мароко не криминализира изрично брачното изнасилване, а жена, която съобщава за изнасилване, може да се окаже преследвана за това, че е участвала в сексуален контакт извън брака, ако властите не й повярват. И все пак: „мароканското общество се променя, казва социоложката Сана Ал Аджи. Темата за правата на жените се обсъжда все по-често публично.“

Важна част от случващото се в Мароко е и все още нерешеният въпрос със Западна Сахара, която след оттеглянето на испанците през 1975 г., е присъединена от Мароко. Фронтът за освобождение на Западна Сахара (ПОЛИСАРИО) започва въоръжен конфликт, продължил до 1991 г., когато е сключено примирие и Мароко, и ПОЛИСАРИО, се съгласяват да прекратят огъня с посредничеството на ООН, за да се подготвят за референдум за самоопределение. Този референдум така и не се провежда. На практика цялата територия се управлява от кралството, но към днешна дата окончателният й статут все още не е международно урегулиран.  В Западна Сахара властите продължават сериозно да ограничават дейностите и изказванията на активистите за независимост. Спонсорираният от ООН процес на преговори между Мароко и Фронта  ПОЛИСАРИО е в застой след оставката през май 2019 г. на Хорст Колер, пратеник на генералния секретар на ООН. Мароко смята Западна Сахара за неразделна част от кралството и отхвърля исканията за гласуване за самоопределение, което да включва независимост като вариант. Според доклад на Амнести Интернешънъл /Amnesty International/ за 2021 г., мароканските власти продължават да нарушават правата на пронезависимите активисти на Сахрави през цялата година, чрез малтретиране, арести и тормоз.

И все пак: Повече от половината млади хора в арабския свят искат да емигрират. Икономическите фактори са цитирани като преобладаваща причина за емиграция в проучване на  Би Би Си и Арабски барометър. Проучването показва, че 70% от младите мароканци обмислят да напуснат страната си, а почти половината от цялото население на Судан, Йордания и Мароко и една трета от иракчаните обмислят емигриране. В допълнение към нарастващото желание да емигрират заради икономическите условия, все повече хора обръщат гръб на религията. Налице е общ спад на доверието в религиозните лидери, като най-големият спад е отчетен в Мароко. Образованието е изиграло решаваща роля за това.

Според Дойче веле все повече високо образовани хора от държавите на Магреб напускат родните си места и се отправят към Европа. Страната напускат не само студенти и абсолвенти, а и вече утвърдени специалисти. „Те вече работят в Мароко, но се стремят към по-добри условия за живот в Европа и най-вече към по-добри шансове за образованието на децата си“, казва експерт в интервю за ДВ. Мароко е сред страните, от които много младежи емигрират в Европа. Икономическата ситуация в страната допълнително се усложнява с развитието на военния конфликт между Русия и Украйна. Медиите информират, че хлябът поскъпна рязко в Мароко и Тунис на фона на конфликта между Русия и Украйна.

 

В резултат на нарастващото значение на Мароко като транзитна страна за Европа миграцията заема важно място в отношенията на страната с ЕС и неговите държави членки. Мароко участва активно в Евро-африканския диалог за миграция и развитие, чиято цел е да насърчи управлението на границите, законната миграция и взаимодействието между миграцията и развитието. Кралството е една от първите държави, с които ЕС сключва споразумение за т.н. „екстернализиране“ на миграционната си политика. На практика Европа подпомага финансово страни извън ЕС с цел те да задържат потока на мигранти към Европа. Според защитници на човешките права, обаче, „по този начин мигрантите биват оставяни в мизерни условия в тези трети страни, в нарушение на техните човешки права“. Мароко продължава да си сътрудничи с ЕС, за да предотврати незаконното влизане на мигранти от нейната територия в Европа.

Според данните от статистиката за миграцията към Европа за 2020 г. Африка е с 25% дял от всички потърсили убежище в Европа и се нарежда на второ място след Азия. В България през 2021 г.  закрила са потърсили 206 души от Мароко по данни на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/. А за първите три месеца от 2022 г . закрила в България са потърсили 152 души, идващи от Мароко. През месец април Районния съд във Варна  издаде условни присъди за незаконно преминаване на границата на страната на трима мигранти от Мароко.

Политически, религиозни, икономически или чисто човешки, причините на всеки мигрант са точно толкова реални и истински, колкото и стремежът на всяко човешко същество към по-добър и достоен живот. Журналистът Борин Алтнер казва „Според археолозите, почти всички хора на Земята са мигранти, тъй като човечеството е произлязло от Африка преди около 200 000 години, а след това се е разпространило в целия свят – в Европа, Азия, Австралия и двете Америки… Днес има около 200 милиона мигранти по света… “

Кралство Мароко, където изхвърлянето на хляб е забранено, има една  поговорка, която гласи „Където има храна, не се приказва“. Българският еквивалент на тази поговорка е „ Никой не е по-голям от хляба“. И, ако страхът от непознатото и различното създава бариери и стени помежду ни, то мъдростта човешка, оцеляла през вековете, гради онези невидими мостове, които ни свързват, за да творим нашия общ свят, днес и утре.