Сирия – окървавената средиземноморска царица. Факти, история и десетгодишна война.
Скътана в източния ъгъл на Средиземно море, разположена в началото на безбрежните пустини на Арабския полуостров, Сирия е дом на богата култура и чудна природа. Преди 2011 г. тя привлича големи потоци от туристи, които се любуват на морето от крайбрежието на Латакия, разглеждат с почуда пазара ал-Хамидия в Дамаск и се прекланят пред величието на Цитаделата на Халеб.
Историята на арабската страна започва още от Древността, като там се установяват различни цивилизации и се изповядват различни религии, като най-трайна остава ислямът. След Първата световна война Сирия е под мандатна на Франция, но през 1945 г. успява да извоюва независимостта си. Настъпват години на интензивен политически живот, докато начело на страната не застава Партията за арабско социалистическо възраждане – Баас, която фактически управлява и до днес, тъй като Башар ал-Асад е неин представител. Сирия се намесва и в Ливанската гражданска война, започнала през 70-те години на миналия век и завършила през 1990 г.
На 17 декември 2010 г. със самозапалването на тунизиеца Мухаммад ал-Буазизи започва вълната от протести и демонстрации, някои от които прераснали в граждански войни, известни като „Арабската пролет“. Тази вълна залива и Сирия през март 2011 г., а хората негодуват от безработицата, корупцията, липсата на свободи и най-вече искат свалянето от власт на партията Баас и на президента Башар ал-Асад, чието семейство управлява страната от 1971 г. насам. Разгаря се гражданска война между сирийското правителство и опозиционните сили, а през 2013 г. се включва и Ислямска държава, която завзема Халеб и Ракка, но към момента държи доста по-малки ивици територии; североизтокът пък е в ръцете на кюрдски сили, а по територията на страната действат и други въоръжени групировки и тя бива разпокъсана. Разбира се, Сирия става арена и на косвени международни сблъсъци и прокси война, като ключови са имената на държавите Русия, Китай, Турция, САЩ, Саудитска Арабия, Катар и Иран. От 2015 г. насам сирийското правителство постепенно възвърна някои от териториите и консолидира контрола си.
Въпреки че Сирия е държава, която от Древността е дом на различни религии, вероизповеданието също се оказва фактор по време на войната. Между 65 и 75% от населението на страната е от суннити, но управляващото семейство, както и политическият и военният елит са шиити алауити, които са малцинство в Сирия. В честа практика обаче се превръща суннитските войници да получават по-малко заплащане и провизии от своите колеги алауити, както и да бъдат поставяни на първа линия на фронта в продължение на месеци.
Кюрдите съставят около 15% от населението на Сирия, а към март 2011 г. е имало 517 000 кюрди без гражданство там. Те се делят на две групи – ажда̄ниб (букв. чужденци) и мактӯмӣн (букв. скрити, т.е. тези, които не са включени в регистрите). През април същата година мнозинството от кюрдите са натурализирани и получават гражданство.
Друга религиозна група са друзите, които обаче странят от конфликта. Християните съставят 10% от населението, но много от тях са заминали за Европа и САЩ, а тези, останали в Сирия, са концентрирани в териториите, контролирани от правителството. Малцинството на йазидите, което е предимно в Ирак, но има и в части от Сирия, преживява може би най-ужасяващи загуби – през 2014 г. хиляди жени йазиди са взети от ИДИЛ в Ирак и заведени в Сирия, за да бъдат превърнати в сексуални робини само заради религиозните си вярвания. Много от тях са намерени в масови гробове. Що се отнася до друга уязвима група, а именно палестинските бежанци в Сирия, след началото на войната много от тях отиват в Ливан и Йордания
Въпреки че жените в Сирия се ползват с относително повече права от жените в много други страни от региона, поне според закона, то тяхната позиция в семейството и обществото до голяма степен е повлияна от патриархалните ислямски закони, поставящи мъжа „едно стъпало над жената“. С настъпването на войната, ситуацията с жените се влошава – сексуалното и домашно насилие нараства, а между 2011 и 2015 г. процентът на омъжени непълнолетни скача от 7 на 30%. Нараснал е и броят на домакинствата, начело с жени, като това се дължи на широко разпространените и систематични арести и задържания на мъже и момчета над 15 г.
Войната неминуемо оказва своето влияние и върху децата и тяхното бъдеще – около 40% от сградите на образователни институции са разрушени. ООН сигнализира, че 820 деца са били използвани и от правителствените сили, и от опозицията за различни задачи като разузнаване, нападение и други. Детският труд се превръща в основен начин за оцеляване на домакинствата, начело на които не стои мъж.
Жертвите на войната са близо 500 000 от нейното начало насам. Над 6 млн са вътрешно разселените лица, а малко над 5 милиона и половина са избягалите от страната. По последни данни на ВКБООН най-много сирийски граждани, търсещи закрила, има в Турция (3 660 449), Ливан (865 531) и Йордания (664 603). Тези държави се опитват да подтикнат лицата към доброволно завръщане в родината, като някои статистики в тази посока са под голяма въпросителна, тъй като, за съжаление, насилственото завръщане е нерядка практика. Случаите на изчезнали лица, включително и на изчезнали след завръщането си в Сирия, са вече близо 100 000.
През изминалата 2020 г., белязана от знака на пандемията, войната не спира, но значително намалява обхвата си, а загиналите по данни на Сирийския комитет за права на човека са 1750, наполовина по-малко от 2019 г. и около 3-4 пъти по-малко от 2018 г. За съжаление, продължават експлозиите, масовите убийства, таргетирането на пазари, събиращи голям брой хора, а политическите убийства, както и тези, насочени към хора, взели участие в някаква форма на активизъм, зачестяват.
За сирийците, търсещи закрила, България се оказва входната врата на Европа. Някои успяват да я преминат и да продължат на запад, но други остават тук. Заради войната, по-голямата част от тях получават хуманитарен статут у нас, а мнозина, дошли в началото на изминалото размирно десетилетие, вече са добре интегрирани и говорят перфектен български. Въпреки че техният брой намалява с годините, сирийците продължават да идват към България, като по данни на МВР към февруари в центровете на ДАБ има настанени 481 сирийски граждани.
И въпреки войната, която, надяваме се, ще свърши скоро, и въпреки разкъсаните територии, душата на Сирия е в народа ѝ и сърцето ѝ продължава да тупти чрез сърцата на сирийците, в който и край на света да са те.
Запознайте се с Роди – кюрд от Сирия, на 30 години, който вече над половин десетилетие е в България.